неделя, 14 юни 2026 г.

Непосилният махмурлук на битието

Като котка се промъква утрото.
И дебне.
Когато се събудя скача и дере очите ми. 
До кръв. 

Като котка се промъква вечерта
и скача в скута ми, и мърка. 
Докато милостиво не приспи сърцето ми. 
Публикувано от в

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)