За няколко мори небето почерня от птици,
докато случайна жена ядеше банан в движение.
Никой в природата, освен човекът, не яде „на крак”.
Всички твари спират, за да се нахранят,
дори с риск да станат за храна.
След няколко мига небето си изгуби веждите,
а аз намерих очите си в битието на дете, примигващо
със ритъма на всеки удрящ звук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар