петък
и още е февруари
тринадесетата годеница
е още годеница
превърнало се е в занятие
(нещо като кандидат-студент)
малката утеха е, че
вали сняг
(не споменавам, че е бял)
тя го знае, а аз го виждам
по-трудно е през лятото
тогава годеницата се рее във високата облачност
и пее тъжни песни,
които чуват само глухарчетата
отделям умалелите дрехи на дъщеря си
растежът й за една година
се свива в пазарски торби
ще се изправи върху друга дъщеря
приемственост на ниско ниво
за бъдещи годеници
))) о, губиден, та:
ОтговорИзтриванемежду книжиците оръфани
под сламена капела
(тези със ситния шрифт – в долапа на
баба ти – с поздрави за
леля ми) при метлата от ветрогон;
кисело-люта зимнина
на касетки (с траш метъл)
до немите ленти
там, все там
дъскорезниците на родното
”р” във февруари,
които (то се знае) "прииждат, връщат се"
:)*