Вървеше след мен
и се смееше. Млад.
На глас. И безжично.
Развиваше пружината
на лудостта си
до моята нормалност.
Какво по-естествено
от смеха?
А пък аз исках да плаче.
Тогава зад паравана от раз(ум)
щях да попитам
има ли нужда от някого, от нещо(то)...
За кой ли път този ден.
Заваля. На глас.
Урсула, защо не прибираш тигрите,
преди Той да отвори решетките?
_________________________________
* възрази Малкият принц
Няма коментари:
Публикуване на коментар