Тя е от онези сутрини,
в които “не ми се става”
щраква белезниците
и гълта ключа за пет минути,
които сремително вървят
към онзи час, след който
си закъснял безвъзвратно
и ставането е въпрос на чест
пред прегракналия будилник
(с избухлив нрав и огромно его),
който вече не показва,
а наказва с време.
Той е грозният гениален ден,
в който доброто е относително,
и „Оплези се на света!”
е начин да го изживееш –
абсолютно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар