четвъртък, 2 септември 2010 г.

Зеленият път

Вятърът
смени посоката
на птичи крясък.
Викът ми
се превърна в шепот
на раздробени
прелетни истории.
Въздишка без подател
не се облече
във стандартно безразличие
и гола тръгна
да си търси моста.

сряда, 1 септември 2010 г.

чоколатл

когато свърши шоколада
остава топче фолио
от гънките, което поумнява
и кръщава самотата
„безтелесен аромат”

разбра, че любовта е свършила,
когато вместо да почисти
устните от шоколада
й каза, че се е изцапала