Рамо и сърце

Мамо, днес къде е слънцето? - попита дъщеря ми,
приготвила от снощи темперните си бои.
И струва ми се прекалено рано, на рамото й
да тежи признание, че лятото дори
не обещава само слънце.

Чуй - казвам - сърцето на дъжда подсказва,
че по мрачната страна
ще трябва да рисуваш
с акварел.

червенотиквеничковчета

Лятото отнесе глинената си лула.
Есенният залез изрови томахавката.
Оставя черни белези в очите ми -
по изгрева да ме познава,
дори да го пропусна.

Докато тиквите изместят
купчините с дини.