Ин ин ин*

Чета буквално
и иносказателно
  
Литни,

със смелостта на първолака

да не срича

хвърчащите въпроси

„кога се е смалила баба?“

„имат ли корен идеите или само стебло?“

„кой ще махне работното време на неработещия магазин“

хвани ни

един пръст прах

на тайното ми място

и вече имам необитаем остров

със оседлана зебра на вечен пешеходец

___________________________________________

* На Петя и Литни, хвани ни

Циклама

Някаква жена плачеше на пейката.
Някога и аз можех да съм
на нейното място. Но сега само пиша:
Една жена плаче на глас, на пейката,
на мен.
Причинителят го няма. Но какво пък?
В съзвучие с римското право,
бащата (на плача) винаги
е неизвестен.