Сигурно трябва да съм другаде

Виж снимката.Тогава
съм била щастлива до ъгъла
на устните си.
Сега съм дъщеря на
мост и гара. Непозната
за тропическия дъжд.

Съвсем не плаче под дъжда

Обожавам широко отворения прозорец

на въображението ѝ –

завихрен хаос около частица истина.

Пише ми ту дълги, ту кратки писма на

азбуката на дъждовете.

Използва всичките им диалекти – за стъклата на прозорците,

за козирката на слънчевата ми шапка,

за кленовите листа, за езерото в шепа, за кладенеца на сърцето и

за любовта, която казва, че е млечен зъб,

избутван постепенно от нещо друго

и постоянно.

Такава суша, такава суша…