неделя, 21 юни 2015 г.

Пак трошим щастливия дом

Когато не намираш трите сестри
губиш кръста, котвата и сърцето си.
И ти става студено.

Щом разбереш, че приятелите на приятелите ти
не са твои приятели,
значи не си имал приятели.
И ти става студено.

Разпадаш се на парчета,
за да подредиш пъзела на някой друг.
И ти става студено.

Разбираш, че си даденост,
а не необходимост.
И ти става студено.

Моят ледник не се топи, господа еколози!

вторник, 2 юни 2015 г.

Задушница

Газя през мравуняка
(дали не бяха хора),
през локвите
(с утайка от небе).
Помилвам теменужките
и се събуждам
с празни шепи.

Черешите останаха при Господ.
И обещанията
на костилките.