всеки сам си носи сянката

зад облака
луната си е същата
зад снежния човек
съм същата - хвърчилото в ръка на инвалид

НеДеля

топля ръката ти
докато изстине моята
после се разделяме надве-натри
някъде на север
изтокът и западът е запазен
от простото число
на слънцето
югът
е за птиците
отлитали от рамото ни