Хвърлен камък

Пред вратата му - низ нещастници.

Яде набързо,

пие бавно и чака думата.

Продава я на поредния.

Сега е моят ред, а той казва:

"Нямам дума за теб. Ти си думата" -

и ме харизва на последния.

Знае, че пак ще избягам.

Ям набързо,

пия бавно и чакам.

Мъжката му дума.

Франкенщайн

Гърбицата му е хълмът на Голгота,
от който Христос развява бяло знаме.
Ръката му е клонът на бесилото,
а другата я няма (още).
Окото му е чумна клада,
а другото го няма (вече).
Сърцето му е камък от Via Dolorosa.

И ме обича.