римско десет или поредното неизвестно

с облаче дим

издишах лятото

да стопля ръцете си

 

късно осъмва

рано замръква

звездоброецът октомври

 

ниско е слънцето

дълга е сянката ми

прескача огради

зелен лъч

откъсваш слънцето

и ми го подаряваш

а аз го хвърлям зад хълма

мога да си позволя само залез