Мъж в метрото чете поезия.
От истинска книга. Държи я нежно
с двете си ръце в долния край.
Интересното е, че го прави отзад напред,
което значи, може би, че я препрочита.
На черната му фланелка има череп и
надпис "No fear" .
След рязкото тръгване на влака,
погледът ми без страх намира опора на рамото му.
Става, затваря книгата и слиза.
А аз пиша немислимото.
