Verba volant

книгите на живота ти
книгите на още сто по сто живота
някога сгушени в библиотеката
зад стъклени врати
или подредени по лавиците
които си направил
само за тях
лежали до теб вечер
приспивали децата ти
които може би си чел
поне със сто човека
едновременно
макар и на различни езици
са разголени на сергията
пазещи посвещенията
на празната страница
след корицата
част от тях приютявам при своите
и отново празнувам десетия рожден ден
на един пораснал Иван
първия клас на Ани
завършването на няколко учебни години

те те помнят
scripta manet.

Полисемия

двете плитки върху ръст един и трийсет
се разплакаха
не им отиваше да обяснявам
за белите кахъри,
затова и аз заплаках
ей така, за нищо
или въпреки...

вечерта намерих под възглавницата си
черното кученце
(част от менажерията за заспиване)

нямаше нужда да сънувам