*

Рождество

на пазара расте

борова горичка

**

толкова малко сняг

побра се 

в детска шепа

***

стар сняг

седи на пейката 

до мен

Белите хризантеми на Мария

Догаряме между пръстите Му -

недопушени цигари.

Не разбра ли, Боже, че от пепелта ни

не се раждат феникси.

Мария Тодорова - Сандева

Едва днес разбрах (на площад Гарибалди), че Мария вече не е на този свят. Сигурно е трябвало да стане така, но ми е много тъжно. Чухме с нея през април и си обещахме да се видим. Така е не се видяхме. Може би ще се видим на другото място, което тя сега опознава. Този текст написах за нея, когато беше бременна с Лидия:

Мария
Статуята на Гарибалди няма сърце,
а на площада в Мария туптят две
революции...

Е, вече едната революция не е тук. Но твърдо вярвам, че вече бушува там горе и сигурно понякога ще разбираме това с другите си сетива. Мария, на това казвам аз "износ на революция".

Не казвам сбогом, а довиждане, Мария, с твоето стихотворение:

***

и тя все се върти,
а аз сега ходя отгоре ѝ,
но когато легна в нея
каква грижа ще ми е…

а и
рехавата плътност на сянката,
солената вода на сълзите,
бялата кръв на любовта,
хвърленият камък по инакомислещите…

каква грижа, каква

Целувайте и старите момичета

Тази сутрин зимата си подаде носа.

Помириса последната роза. И я уби.

От тази сутрин аз съм зимата.

Зачевам студ и раждам сняг

пред яслата на Рождество. 

Това, което се пази да не се узнае от другиго

Вечерята не е тайна.

Хляб, вино 

и предателя - сърцето ти.

 

жена изтръсква черна жилетка от балкона на панелен блок

 и слага край на лятото.

XY хромозимите на август

Между Университета и Сердика

метрото ускорява.

През отворените прозорци

влиза изкуствения подземен вятър

и се заиграва с косите ми,

а те изгарящи за внимание

влизат в очите на съседа по седалка

и замъгляват естествения поглед

върху нещата.

После се опитват да влязат в устата му

за да замълчи завинаги.

 

Можете да целувате булката

до следващата метростанция.

риза с мъниста на гърдите

днес ще бъде предимно синьо

с разкъсани щъркелови ята

и недоказани превалявания

от любов

господно (метеоро)логично

с всяка капка дъжд

ме кръщаваш в името си

снежинката е нафора

топят се греховете 

на езика ми

светкавица разцепва мрака

по-добрата ми половина -

с белези

гръм

отново четеш мислите ми,

Боже

гледка от хамака

ябълката на Ева

ябълката на Нютон

ябълката на прасето

зелена е още

рано е за грях

рано е за гравитация

гладно остана прасето

Произход

Изваждам старата семейна маса.

Събирам я с четири стола -

за мен, Отца, Сина, Светия дух,

и отварям последното червено

от кръвта Му.

Главни герои

Тази сутрин Пипи отиде на училище.

Опустя детството ми.

Ято цигани на терминал 1.

Толкова Армани няма и в Милано.

Опитвам се да разбера щастието

на жената срещу мен, гледаща в телефона си.

"Щастлив под душа, си щастлив по душа."

Ако повече хора прочетат тази реклама

в метрото ще мирише по-приятно.

Танцувай

Хубавото време дойде.
И сякаш никога не си е тръгвало.
Само белият ми кичур
не забравя, че всъщност няма
брат близнак.

Веселяк е небето.
Намига ту с луната,
ту със слънцето.
А ти...
Ако пак ще хвърляш прах
в очите ми, нека да е
от Сахара.

Пожелах си да те обичам

Непознат гарван.

Той ли те подплаши, гълъбе,

или мислите ми.

* * *

събота

по-радостно цъфтят

дръвчетата

врява

на счупения клон

врабчета и цвят

сутрешна молитва

споделям мечтите си

с Господ

вечерня

заспивам преди да кажа

амин

Нестинарско

За кого търсиш 

четирилистна детелина, Мария?

Синът ти 

никога не е имал сърце, а огън.

След огъня - въглени тлеят.

Погазен въглен на пепел става.

нарцисизъм

февруари
сне от плещите ми
отговорността за хубавото време
и прехвърли кокичетата за март

надежда всяка при мене остави - усмихва се -
и ми намига с ланшен нарцис.

атмосферни явления

хубавото време
се задържа
от единия ръб на тротоара
до другия

не искам да повтарям грешката му

оттук до края на света
съм
хубава
хубава
хубава

обичайно

упражнявам интелекта си
и "говоря" с изкуствения
аз питам "право куме в очи"
ТО отговаря
уклончиво (като теб)
политически коректно (като черна станция)
икономически коректно (като стокова борса)
социално коректно (като NGO)
"ако не разбираш тъгата ми
няма да разбереш и радостта ми" - казвам му
животът е сатира
смъртта - хумор
слети завинаги
хумор и сатира
а ние не знаем, че
вкопчени в живота, всъщност
сме най-близо до смъртта
последен въпрос:
ще ме обичаш ли вечно?