петък, 23 ноември 2012 г.

Течения

Студът е седнал в скута ми.
Люлея го, пея му,
като на дете.
После играем на "дай, бабо, огънче" -
качи се по-нагоре, качи се по-нагоре...

Най-горе Бащицата ни казва:
"Ако бях импресионист, щях да
закуся на тревата.
Наивизъм са тайните вечери."

четвъртък, 22 ноември 2012 г.

откровение

*
има сънища и сънища
за втори път се будя
и пак ме има

**
роса роси
до мен ли само не достига
китката господна

слана слани
замръзва и светената
вода

***
безсънията
винаги са лични
не можеш да ги провериш
в безсънник

вторник, 20 ноември 2012 г.

с 11 билки и подправки

къдрицата й
пада на челото
уморено е момичето
от KFC
а мен какво ли ме държи?
панирах си крилете

на

не съм те кръстила
под купола на църква
това ще бъде личен избор
да го направиш или не – сама
не искам да те поверя на поп
със расо на петна, мобилен телефон
и маратонки
все чакам да възкръсне чистият Йоан,
но само Бог възкръсва

четвъртък, 15 ноември 2012 г.

Серлиана

вятърът разклаща
силно бора
не пада свраката –
отлита

хвърчат листата
на тополата
и падат

менюто днес -
ноември през прозореца

to see o.'s aunt

Докато чете вестник в клозета, тоалетната дъска се отпечатва на задника му.

вторник, 13 ноември 2012 г.

понеделник, 12 ноември 2012 г.

Зикурат

Откакто сътвори света, Бог
само сянката си хвърля
на земята.
И пирамидите не стигат
да достигнеш слънцето.

неделя, 11 ноември 2012 г.

Захарна катерица

Когато пуши се крие от малкия си син. Всеки път искам да й кажа, че е по-добре да спре цигарите. Не го правя. Може това да е единствената й тайна.

събота, 10 ноември 2012 г.

Отвъд страха

Прибирам се по неосветената улица.
Уж е само 6, а е толкова тъмно.
Не виждам дори краката си,
сянката ми я няма никаква.
Какво да правя между два
разкрача, освен да опознавам
вътрешното си "аз"...
Най-сетне, от процепа на
отворената врата на салон за красота
се процежда светлина.
Вътре две ръце потупват и погалват
женско лице.
Еврика! Тъмнината не е за влюбени
в себе си.

И този път няма да кажа,
че се обичам.

неделя, 4 ноември 2012 г.

Малки клисари

Тук е забранено на възрастни
да бият камбаните.
Затова те само повдигат малките и
бим-бам, бим-бам...
После всички потеглят
с колите към землянките си,
а Господ цяла вечер го боли глава.

Така е, когато не слуша със сърцето си.

петък, 2 ноември 2012 г.