Недоизказано

Мълчим,

но не е тихо.

 

Крещим,

за да надвием

тишината.

 

"Ти помниш ли..". - започваш.

Прекъсвам те - "Не помня нищо, откогато

светът се стовари на главата ми."

 

Толкова многоточия!

След един-единствен охлюв.

O sole mio

В такива продължителни
мрачно-дъждовни дни ти вярвам,
че слънце няма.
Че онзи сутрешен лъч,
който гъделичка носа ми
и последвалата слънчева кихавица
са само сън.
От който ти си тръгна
преди да завали.