Едва изчакват края на представянето на книгата и се втурват към тераса или друга открита площ да задоволят порока си с една цигара. Дълго държани в ръката на приличието, те се разпиляват като пръчиците със заострен край от онази детска игра, която по мое време носеше името „Хоп-стоп”, а сега се подвизава на пазара като "Микадо". Малкото останали в залата се нареждат на рехава опашка за автографи, а другите останали си остават по масите, увлечени в разговор помежду си или пълнейки устата си с наличните хапки.
И вече няма кой да ги накара да бъдат отново заедно, в името на това, за което са дошли, защото на автора не се полага дебелата клечка, с която да ги събере отново, а само химикалка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар