Мистър Глю беше лепката на квартала. Дебнеше всеки поглед, неблагоразумно казващ нещо различно от „Зает съм, бързам”, защото мистър Глю ненавиждаше деловитостта.
Не си мислете, че и погледите, които открито казваха „Майната ти, Глю”, бяха пощадени. Не – за Глю те предполагаха проява на невъзпитан астигматизъм и задължително се нуждаеха от корекция.
И така, всички погледи, различни от деловите, предизвикваха набъбване на слюнчените жлези на мистър Глю и една тънка струйка надничаше любопитно през лявото ъгълче на устата му, събираше кураж, потичаше и правеше локва-капан. Независимо какъв беше релефът, тя еднакво добре умееше да се спуска, да се катери или спокойно на пълзи по равното.
Попаднали веднъж в локвата, вие несъзнателно се спирате и учтиво поздравявате с коварния въпрос „Как сте днес, мистър Глю?”.
После... После, а това е винаги точно един час (мистър Глю никога не злоупотребяваше), не помнейки нищо от монолога, сепнато поглеждате към краката си, които отново започват да ви слушат, и се мъчите да запазите крехкото им равновесие, защото главата ви се чувства така, сякаш сте били залепнали за тавана.
Днес ми е особено. Една муха бръмчи около лявото ми ухо: „Как сте днес, мистър Глю? Как сте днес, мистър Глю?...”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар