От земетресението къщата се напука – значи живеем в порцеланова къща. Когато вали, палим огън в мазето, а Господ пуска пакетчета чай на конец. Баба казва, че светкавиците са конците, и аз й вярвам – как иначе Той ще извади пакетчето без да си изгори пръстите, като всичките лъжички отиват за гръмоотводи.
_________________________________
*на Весела К., с благодарност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар