Тук-там откривам изстреляните изречения –
цветни ленти за празник, летели гордо нагоре
в точния час, с точните думи „Честита, честито…“
По пода лежат в неестествени пози.
А бяха в косите ми, по твоето рамо, около китките -
червени конци против уроки.
Липсва ми фраза, по която да тръгна
и малка панда от плюш.
„Най-застрашените видове са тези, които обичам“
Да идвам ли?
Няма коментари:
Публикуване на коментар