Днес станах 5 минути по-рано.
Изтрих от телефона си двама от група „В”,
видях финалния скок на единствения посетител
на пързалката отсреща,
поздравих баба за рождения й ден – деветдесет и осми,
като отново обърнах внимание на Господ, че не искам дълголетие.
Препекох си царевичен хляб, подсладих чая си
с още една лъжица от мановия мед на Ангел от Държаница
(поезия от имена, но си е чиста истина - бурканчето никога не лъже).
Лятото в Австралия не свършваше.
Тук януари – също.
Няма коментари:
Публикуване на коментар