Почти аризонска мечта

Върху ревера на небето
избледнява самолетната игла.
Две кукувици кукали на смени,
мълчат заедно.
Пойните не се изслушват,
очаровани от себе си.
Вятър чакръкчия преглежда
костеливите дървета
(северният клон на ореха изпуква).

Гмуркам се сред звуците
и мълча
като риба.

Люлючета

Толкова е лесно един юни
да мине през теб.
Просто трябва да кажеш
“няма да го направя”
и да седнеш по турски в средата му
или да почнеш курс по английски
за напреднали със времето,
за да научиш топ десет на лъжите,
които се спрягат по света (и у вас),
а после да кажеш “take a decision”
за следващите дни (от средата до края),
в смисъла на “не мога да не”:
видя морето (аз съм гумено пате);
потърся онази перла, която окото ми
отгледа от песъчинка;
усетя как изтича пясъкът през шепите,
а после изяжда стъпалата ми.
Не мога да повярвам, че
във века на предупрежденията
и защитите, някой може да изгори
(на фланелка) и да се превърне
в голям бял белег,
докато малката Ева непрекъснато ядосва
ужасно дебелата си майка,
като се учи да плува
в коленичилото море, което я носи
нагоре-надолу по вълните си,
превърнати в неспокойни адамови ябълки.

Ето така един юни минава през теб
и се буди с чужда буква в средата:
“Любов” ли казахте?
(лесно, лихва, лилаво...).