Миши празници

Сред хаоса на привечерен град –
кръстовища и късогледи фарове,
високи „до небето” блокове,
ту светещи, ту гаснещи реклами,
се дави пренаситен мракът.
Над Витоша
във кривото му гърло
бабува младата Луна.

Божествена комедия

Гложди ръждата на цивилизацията
срещу патината на времето.

Листопадът се опитва да я скрие,
но вятърът и риещите стъпки отново я изкарват
на повърхността заедно с малкия гущер, който улових
само за миг с поглед.

Вдигам очи към небето и търся божественото:
„Боже, ти, който си в самолета,
помниш ли името ми, дадено в името твое?

Знай, шегите ти никога не се получават,
когато говориш тихо,
а няма кой да извика „тихо!”,
преди да речеш да отвориш усти.
Повтореното остроумие се притъпява.
Не ни сътворявай и на други планети!”