Прибра се. Тя закачи палтото, а после протегна ръка и му подаде ухото си.
Прошепна ѝ :
- Рисувала си слънчогледи.
За вечеря изяде сам “Шатобриан за двама”. Непрекъснато повтаряше колко е хубав панираният език.
И пак усмихнато каза:
- Тази вечер си особено мълчалива.
Легнаха си. Когато случайно погледна лицето ѝ, забеляза, че е малко бледа, но пък я похвали за превъзходното “червено” в сангрията.
Както всяка сутрин, закуси със сърцето ѝ.
събота, 4 февруари 2012 г.
четвъртък, 2 февруари 2012 г.
1964
На езерето му е нужно лято.
Да скрие патица в тръстиките,
да ми гадае по лицето на луната
и да покръсти три лъча слънце,
за да ме прекръсти.
На езерото му е нужно зима.
Да го скове, за да премина
в годината на първия си дракон.
Да скрие патица в тръстиките,
да ми гадае по лицето на луната
и да покръсти три лъча слънце,
за да ме прекръсти.
На езерото му е нужно зима.
Да го скове, за да премина
в годината на първия си дракон.
Абонамент за:
Публикации (Atom)