слово за свободата

и беше вторник
(небето закусваше с облаци)
и заваля
и спря
(капчуците, както винаги, разбраха последни)
и изгря слънце
(по навик),
но котките не бяха любопитни
(клепачите им – наполовина затворени, а не наполовина отворени)
и беше ден, без който нямаше да има сътворение,
и можех да пропусна,
като поправителна матура
за презрелостници

Съм

Вървя по Графа и вглъбено мисля
колко глупост може да се събере
на една стандартна машинописна страница
или в едно десетминутно интервю.
Докато се разправям със себе си
ме сепва викът на продавача от сергията „орехи, мед...”,
кратка пауза „ ...и шишарки”, което ме кара отново да се замисля,
че никъде не съм виждала дресирана катерица.
Би било интересно да гледам как с предните си зъбки
пробива дупка в ореха и изважда мозъка му.
От тази гледка някой би станал нежен поет,
а друг просто ще си направи обици за дупки от черепите.

Поглеждам нагоре. Рунтавелка, неподдаваща се
на опитомяване, разбутва дяволите от върха на иглата ми
и отговаря на въпроса колко са – една катерица!