истории надве-натри

*

раздяла

оставям ти 

детските си книги

*

на нашата пейка -

сойка-присмехулка

*

обичаш ме, не ме обичаш

обичаш ме, не ме обичаш

пепел от рози

*

лятна вечер

гледам коледни филми

без теб

*

унес

търся ръката ти

да я стопля

Поздрав от бъдещето ми

През оградата на съседа

надничат божури.

Той не знае. Не вижда цялата картина.

Любопитството уби котката – им казвам –

а те се поклащат невярващо и се смеят, смеят, смеят…

Винаги съм знаела от какво умират божурите.

От смях.

Затова Господ връща най-тъжните хора като божури.

Здравей, мамо!