Едва днес разбрах (на площад Гарибалди), че Мария вече не е на този свят. Сигурно е трябвало да стане така, но ми е много тъжно. Чухме с нея през април и си обещахме да се видим. Така е не се видяхме. Може би ще се видим на другото място, което тя сега опознава. Този текст написах за нея, когато беше бременна с Лидия:
Мария
Статуята на Гарибалди няма сърце,
а на площада в Мария туптят две
революции...
Е, вече едната революция не е тук. Но твърдо вярвам, че вече бушува там горе и сигурно понякога ще разбираме това с другите си сетива. Мария, на това казвам аз "износ на революция".
Не казвам сбогом, а довиждане, Мария, с твоето стихотворение:
***
и тя все се върти,
а аз сега ходя отгоре ѝ,
но когато легна в нея
каква грижа ще ми е…
а и
рехавата плътност на сянката,
солената вода на сълзите,
бялата кръв на любовта,
хвърленият камък по инакомислещите…
