Когато автобусите потъват и трамваите са в делириум

Смехът на трите циганки

пълни метровагончето.

Смях след смях, след смях...

Докато не остане и карфица място

за тъгата ми, която задушена 

слиза спирка преди мен.

 

 

Недоизказано

Мълчим,

но не е тихо.

 

Крещим,

за да надвием

тишината.

 

"Ти помниш ли..". - започваш.

Прекъсвам те - "Не помня нищо, откогато

светът се стовари на главата ми."

 

Толкова многоточия!

След един-единствен охлюв.