Гледа „Разбулените тайни на магията”
и на екрана прецъфтяват нещата,
на които е ръкопляскала възторжено,
затваряла е очи,
докато са смесвали дъжда и слънцето
и са я правили цветна.
Не че не е знаела за илюзията,
но е разочарована, също толкова, колкото
когато научи в час по физика, че бялото
е сложен цвят и че дъгата всъщност е кръгла
и затова никой не може да премине под нея.
Изключи телевизора.
„Магии няма, няма, няма” – упорито се самонаказва
за малките си волности.
В съседната стая дъщеря й подскача с въженце,
усукало седемте любими цвята,
и върти дъгата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар