четвъртък, 30 юни 2011 г.

Сливен и мухите

на Ваня

седим и говорим
за поезия, за уморените поети,
за старите поети

за любимото ни хайку,
което не е дъвчащ бонбон
след мелнишко вино,
а три стъпала,
по които трябва да слезеш
в най-ниското

мухите жужат,
някои кацат по нас
и ми се иска
да не е нахалство,
а любопитство

2 коментара:

  1. :))) ааах, благодаря, Нел!
    ми да, само "любопитство" трябва да е било - нали не е кръжене около 'законния' им (на мухите) притегателен център); пък сутринта и една оса се самоуби малко под коляното ми (буквално)... знаеш си за чий поетичен архиобраз се присетих :)*

    ОтговорИзтриване
  2. това боли (ти си била в ролята на медицинското лице :)), но пък е особено актуално днес, когато се нищят всичките страни на евтаназията

    ОтговорИзтриване