Толкова е мразовито, че пушекът от комините на ТЕЦ-а е увиснал над тях и не мърда. Преди да излезе навън, Елисавета си поема дълбоко въздух, както прави преди да се потопи под вода, и смята да го задържи докато стигне до детската градина, в която вече е в предучилищната група.
Страхува се, че ако издиша дори само веднъж, облачето дъх няма да отлети, ще залепне за устата й, и точно като в комиксите в него ще се изпишат всичките й мисли. За това, че никога не изпива млякото си, а полива с него фикуса, за … ох, и за Димитър, когото толкова много харесва.
В този момент го вижда, по точно малките облачета, които излизат от устата му, обграждат го и почти го скриват.
Въздухът, който напира да излезе, издува бузите й, очите вече ще изскочат от напрежението и тя издишва на пресекулки. Нейните облачета се смесват с неговите.
Във всяко има по една разкривена печатна буквичка и всичко изглежда объркано, като в играта „Намери думата“.
Намират ги заедно, както вчера, и вече не съжаляват за дългите си имена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар