Днес няколко пъти ме боля глава.
Осата, която влезе през прозореца,
веднага се скри зад металните щори.
Раираното й телце я издаде, че е
избягал затворник.
„Копелето на Истанбул“ падна върху клавиатурата
и написа в полето на браузера „рррррррррр“.
Едва подушил следата, Гугъл намери ръмжащ тигър
(отново раиран), квадрати от ревност и
стадо овце във планинска кошара.
Вятърът в тополите се опита да ми каже нещо,
но с дъжд в устата думите са само пръски.
Сега разбрах защо не се гримирам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар