понеделник, 1 октомври 2012 г.

Циклама

Някаква жена плачеше на пейката.
Някога и аз можех да съм
на нейното място. Но сега само пиша:
Една жена плаче на глас, на пейката,
на мен.
Причинителят го няма. Но какво пък?
В съзвучие с римското право,
бащата (на плача) винаги
е неизвестен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар