Отвъд страха

Прибирам се по неосветената улица.
Уж е само 6, а е толкова тъмно.
Не виждам дори краката си,
сянката ми я няма никаква.
Какво да правя между два
разкрача, освен да опознавам
вътрешното си "аз"...
Най-сетне, от процепа на
отворената врата на салон за красота
се процежда светлина.
Вътре две ръце потупват и погалват
женско лице.
Еврика! Тъмнината не е за влюбени
в себе си.

И този път няма да кажа,
че се обичам.