Обожавам широко отворения прозорец
на въображението ѝ –
завихрен хаос около частица истина.
Пише ми ту дълги, ту кратки писма на
азбуката на дъждовете.
Използва всичките им диалекти – за стъклата на прозорците,
за козирката на слънчевата ми шапка,
за кленовите листа, за езерото в шепа, за кладенеца на сърцето и
за любовта, която казва, че е млечен зъб,
избутван постепенно от нещо друго
и постоянно.
Такава суша, такава суша…
Няма коментари:
Публикуване на коментар