Когато прочетох един и двадесет
като четири и пет,
погледите ни се сблъскаха.
Видях само как пада мъглата
и после нищо.
Първа направих крачката встрани,
за да преминеш като вятър
покрай беглите ми представи
за симетрия на несиметричното
понятие любов и се сетих
за една пътека в Хималаите,
издувана от вихъра, носещ се на гърба
на нищо неподозиращата лавина
и плющящите думи
за помилване на онзи, осмелил се
да атакува божиите върхове
с една единствена дума
„Обичай“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар