неделя, 7 февруари 2016 г.

По това време, утре, ти ще поливаш моята ябълка

Две седмици сняг,
една седмица лято.
Тази зима е толкова кратка,
че не мога да спя.
Две стъпки напред,
една стъпка назад.
Този танц ме разтяга
и стигам екватора.
Две вълни ти изпращам,
посрещаш - една.
Когато се давя, върни ми я.
Два живота отминали.
Единият - вечно стиснат юмрук.

Побелявам... Първо от кокалчетата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар