Лето 2016

Тази година Господ прибра
и двете ми баби.
Дядовците ми отдавна са на небето.
Няма кой ризите им да изпере,
яките и маншетите да колоса,
с ръб панталоните им да изглади.
Да ги посрещнат както подобава.
А те, милите, оттук
изпуснати залъци от погачата носят,
някоя и друга отсипана глътка червено,
зрънца от сладкото жито
(да ги прости Бог в нивата му ще ги посеят)
и за разказване - цял роман в шепите.

От тази година
повече очи ще ме гледат отгоре,
а аз ще ги питам
покълна ли сладкото жито.