понеделник, 26 декември 2016 г.

Каква ти безнадеждност

Тук снегът никога не си е тръгвал.
Тропа на вратата й, трупа по сърцето й.
Въздухът е свит в юмрук.
Юмрукът й е камък върху камък,
върху камък.
Оглежда се в кристално чистия от образи
 поток.

Няма коментари:

Публикуване на коментар