събота, 18 юли 2020 г.

Вечните ябълкови полета

Ще подстрижа късо косата си,
да не ми тежи.
Ще се усмихна на огледалото
с благодарност, че пази гримасата ми.
Ще нахапя своите ябълки
и ще тръгна по дяволите,
Ще плъзгам по водата плоските камъни
и ще ги кръщавам Господ.
Преди да се гмурна да спасявам спасителите си
ще помоля слънцето
веднъж да залезе на изток,
да видите, че е лесно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар