петък, 25 юни 2010 г.

Интермедии

Онова, което не побирам в кожата си
се превръща в стар грамофон
или се подава от джоба като дървена акушерска слушалка.
Понякога дълго време не диша, издува бузи
и издишва веднъж на стотици (казват) години
(пепел му на устата).

То е прелюдия за женски голи рамене
и финале гранде за мъжко сако,
намерило най-органичната си закачалка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар