Бере души на хълма –
младолилави мащерки
с жълт кантарион около устата.
Връзва ги на букети
да висят на пирони надолу с главите.
Да съхнат на сянка да не им вижда сянката,
докато им остане само мирисът.
Зашива го в тензухени везани торбички
с конец като за гердан.
Нарича ги „за благ поглед”, „за меко сърце”,
„за топла ръка”
и ги връща на изгубените.
Пази за себе си „трънче в петата”,
да не губи своите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар