Вместо бързата закуска в новия МакДоналдс,
избирам баничката
и кларинета на мъжа в подлеза.
Със спестеното си поръчвам „Полета на бръмбара”,
но той ме гледа все едно
е срещнал хепатита.
А нали казват, че е невидим?
После чета авторекламата на метрорекламата
и добавям (засега наум), че метрото е удобно място и за писане,
но е твърде кратко, за да научиш гръцки сам.
Поради чтото,
отказвам да се гърчея.
