(облачен деним е слязъл в ниското
по дънките й плуват облаци)
не, не плувам в облаците,
но днес е облачно,
утре може би небето
ще е на плисета
(срещат се и тутакси се разминават
по двата ескалатора –
единият надолу, другият нагоре)
„здравей” увисва във минутата
въздушна струя и бързо пада като
недопушен фас
защо подметката ми е студена?
(жената, цялата във черно,
разгръща Габриел Гарсия)
ти още продължаваш да ми
носиш рози и да вярваш на цветарките,
че са отрязали бодлите
(висят надолу
помпоните на мажоретката)
укротявам мисли
с разместването на главата със краката
Няма коментари:
Публикуване на коментар