Тревата клюма уморено.
Бръсначът на съня наострен е
в каишите на не една реалност
(Севиля е далече).
Насапунисано със жега пладне
до синьо се обръсва
и целува безименния пръст на тишината.
Мълчи като завинаги
разхлаждащият плясък
от криле на пеперуда.
