все чакам сутринта след „оскарите”,
в която, докато правиш моята закуска,
аз ще съм топла, рошава и с неизмити очи
чакам, но пак изстивам без заспалия
след нощната си смяна сън
и отново съм познатата света инквизиция –
давя очи,
скубя вежди,
черня мигли,
стягам конска опашка
и удрям силно деня по хълбока –
да си търси муската
накрая разделям сламата
между себе си
и сърцето малинка –
старите магарета на сивия кардинал
кафето ми е още на зърна
