Обичам да натривам носове
в бабиното хаванче от месинг,
приличащо на обърната камбана
с изтръгнат език, превърнат в чукало
(езикът е сила, езикът е фюрер,
но не mein фюрер).
Дъното му помни поколения орехови ядки –
счукани мозъци – лесния начин да изправиш гънките
и да ги погълнеш, например, с коледната баклава,
докато другите пеят „тиха нощ, свята нощ”,
а ти мислиш за дяволите и мирише на тамян
от афтършейва ти – балсам за брадите (тук разбирай мъдрите)
и трън за дявола (обикновено гладко обръснат).
Ще ми повярваш, когато разбереш, че болката
от малкия глад след пропуснато хранене е за предпочитане,
пред тази на препълнения корем.
