Каквото и да кажа,
ще е нямо. С усмивката,
с която чезне сянката ми
след сянката на самолет.
Каквото и да правя,
ще е нищо. Пред брезата,
захваната на покрива на изоставен дом.
Каквото и да искам,
ще е много. След капката роса
от топлата въздушна маса на „обичам“
върху студената повърхност на лице.
Каквото и да чуя,
ще е малко. След песента на залезите
а капела.
А искам да си кажа –
най-лесно се прихваща плесен,
без да усетиш как се заразяваш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар