петък, 27 април 2012 г.

Тъмно, светло, тъмно…

Смачках гордостта си
като бирен кен от клошар.

Свивам дланта в юмрук,
за да видя сърцето си.
Признавам му:
„И този път се връщам с празни ръце“.

Да сея ориз на небето
е само просветление.

2 коментара:

  1. Ти си сей оризът, че има желаещи. Но моля ви се какви са тези сърца хм, забранени особено днеска.
    А празните ръце притискат ДАО , което няма форма и плът, но има пътища.

    ОтговорИзтриване
  2. забраненото е най-сладко, нали знаеш :) а първо от баба научих, че сърцето ти е толкова голямо, колко е голям юмрукът ти. а и си приличат :)
    разбрал си на коя вълна съм, сатори сан :)

    ОтговорИзтриване